Абсцес на белия дроб с пневмония e абсцес причинен от пневмония. Абсцеса на белия дроб представлява гнойно възпаление на белия дроб, което се последва от некроза и разпад на белодробния паренхим в засегнатите области като усложнение на пневмония. Като пневмонията може да бъде причинена както от грам положителни така и от грам отрицателни бактерии. Представители от грам положителните бактерии са стафилококи и пневмококи, а от грам отрицателните - Klebsiella pneumoniae, Proteus, E.coli, Legionella pneumofila. Наблюдава се абсцедиране и при пневмонии с анаеробни бактерии - BActeroides flagilis, пептококи и други. По-често абсцедиране на белия дроб се наблюдава при хора с намалени защитни сили - първичен имунен дефицит, СПИН, при болни от диабет или различни форми на рак. Абсцесите могат да бъдат единични или множествени.
Клиничната картина на белодробния абсцес включва силни бодежи в гърба, болки в гърдите, силен задух. Наличен е силно изразен фебрилноинтоксикационен синдром. Лецето на болния е зачервено. Повечето болни съобщават за изпотяване и задух. Най-характерното за абсцеса е изявата на т. нар. "вомик"- отделянето на гнойни храчки, който са в голямо количество. Тези храчки оставени в прозрачен съд се разслояват като се образувват 3 слоя - пенест, воднист и гноен. Може да се наблюдават и кървави жилки в храчките.
Физикално се установява притъпление с тимпаничен отенък, бронхиално дишане, при по-голяма абсцесна кухина може да се наблюдава амфиничен отенък. При аускултация се долавят средни и едри влажни хрипове, които са звънливи. Лабораторните изследвания установяват левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ. Най-важни и с най-голяма информатичност за абсцеса на белия сроб са бронхоскопията и бронхографията и микробиологичните изследвания, които установяват конкретния патологичен причинител. Рентгенографията установява различни по размер и форма засенчвания на белодробния паренхим.
Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, физикалната находка, рентгенографията и резултатите от бронхоспопията и бронхографията. Усложненията при нелекуван абсцес са много сериозни, защото при пробив на плеврата се образува пиопневмоторакс, емпием. При хематогенна дисеминация на емболи от абсцеса те могат да попаднат в мозъка, черния дроб и бъбреците. В резултат на абсцеса могат да се формират остатъчни кухини и пневмосклероза. При по-малък абсцес може да настъпи и пълно оздравяване.
Лечението е основно консервативно като се прилагат антибиотици в зависимост от излирания инфекциозен агент и направената антибиограма. Ако бактерията е грам положителна се пригат - метицилин и цефалоспорини ( Цефалотин, Цефамандол). При грам отрищзтелна флора се препоръчват: ауреидопеницилини (Мезлоцилин, Пиперацилин). При анаеробна флора химиотерапевтици (Метронидазол и други.)
